Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 22.08.2013
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и трети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря А.А. и в
присъствието на прокурора ..............................., като разгледа
докладваното от съдия Христова а.х.д. № 48 по описа за 2013 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.215, ал.1 във връзка с чл.225, ал.1 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ).
Административното дело е
образувано по жалба на „Атлантис Нет” ООД с ЕИК 131090107, седалище и адрес на
управление: гр. Ботевград, бул. „България” №5, представлявано от Иван
Александров Гавалюгов, подадена против Заповед №ДК-02-СЗР-3 от 23.01.2013г. на
Началника на РДНСК-Северозападен район, с която е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж „Обект за радиоелектронни съобщения”, находящ се в поземлен
имот № 69062, местност „Драгойца”, землище на гр. Ябланица, общ. Ябланица, обл.
Ловеч, извършен от „Атлантис Нет” ООД.
В жалбата се твърди, че заповедта
е незаконосъобразна и се иска същата да се отмени от съда. Излага се, че за
започване на производството не са уведомени всички заинтересовани лица, с което
е ограничено правото на защита на дружеството. Оспорват се констатациите в
констативния акт, с който е започнало административното производство, като се
твърди, че процесният строеж се намира не в поземлен имот № 069104, а в имот №
069062 – собственост на община Ябланица. Твърди се също, че „Атлантис Нет” ООД
не е строител на обекта, който е
собственост на дружеството от 2003г. и за който има договор за наем с общината
за разполагането му в имота. Излагат се доводи и за приложимостта на §127 от
ПЗР на ЗИДЗУТ, в сила от 26.11.2012г.
В съдебно заседание оспорващият
се представлява от управителя Иван Гавалюгов и пълномощника адв. Я. от САК, които
молят да се уважи жалбата и да се отмени като незаконосъобразна обжалваната
заповед. В представени писмени бележки се излагат доводи по съществото на
спора.
Ответникът чрез процесуалния си
представител ю.к. П. оспорва жалбата и моли да се отхвърли същата, като в
представена писмена защита излага подробни доводи за законосъобразност на
заповедта и сочи практика на ВАС в този смисъл.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По сигнал на „БТК” ЕАД (л.37-39) за
изграден и работещ незаконен строеж – обект за радиоелектронни съобщения на
територията на община Ябланица, вр. Нишана, рид Драгойца, от служители на РО
„НСК” Ловеч при РДНСК-СЗР е извършена проверка, за резултатите от която са
съставени Констативни актове № 261 и № 262, и двата от 23.10.2012г. (л.53 и л.54).
С актовете е констатирано, че в поземлен имот № 069104 по КВС на местност
Драгойца, землище Ябланица (собственост на община Ябланица – земеделска земя по
чл.19 от ЗСПЗЗ), от „Атлантис Нет” ООД гр. Ботевград е извършено строителство
на 13 бр. параболични антени за пренос на данни, монтирани върху
стоманорешетъчна мачта и метални тръби, в основата на мачтата е изградена
едноетажна масивна постройка със стоманобетонна плоча и размери в план
3,70/3,40 м., строежът е захранен с електроенергия и работи като „Обект за
радиоелектронни съобщения”. Посочено е, че строежът е трета категория и се
ползва без да е въведен в експлоатация по установения законов ред, без
разрешение за строеж, с което са нарушени чл.37(1) и чл.55 от ЗТСУ, сега
чл.148, ал.1 от ЗУТ. Проверката на място е извършена в присъствието на Людмила
Николова Стоянова – мл. експерт в отдел ТСУ при община Ябланица. С писмо изх.№
Я-ж/161/00-858 от 26.10.2012г. РО „НСК” Ловеч при РДНСК-СЗР е изискал от оспорващия
информация и доказателства за времето на изграждане на строежа и от кога се
ползва (л.41). С писмо вх.№ Я-ж/163/01-386 от 07.11.2012г. (л.31) „Атлантис
Нет” ООД е посочило, че въпросният радиорелеен обект „Безжичен възел VIP 110-24” е изграден през 2000г. от „Атлантис Трейдинг” ООД, а
през 2003г. е създадено „Атлантис Нет” ООД чрез отделянето му от първото
дружество. Новосъздаденото дружество е поело дейността по предоставяне на
телекомуникационни услуги от „Атлантис Трейдинг” ООД, от последното към новото
дружество са отделени и прехвърлени активи, права и задължения, част от които е
и „Безжичен възел VIP 110-24” в местн. Драгойца. Към писмото
са приложени Протокол от общото събрание на „Атлантис Трейдинг” ООД (л.32),
Отделителен протокол от 01.03.2003г. (л.33), Приемо-предавателен протокол от
17.03.2003г. (л.34) и Договор за наем № 07-0077/22.03.2005г. между община
Ябланица и „Атлантис Нет” ООД (л.35). Въз основа на новопостъпилата информация,
в Констативни актове № 261 и № 262, и двата от 23.10.2012г., е отбелязано, че
строежът е изграден и се ползва от 2000г.
Констативните актове са съобщени
на оспорващия на 09.11.2012г. (л.21) и по тях дружеството е подало възражение
(л.26), в което се сочи, че обектът се намира не в ПИ № 069104, а в ПИ № 069062
– собственост на община Ябланица и актуван с АОС, както е посочено в договора
за наем на общински имот между дружеството и общината. Изложени са и твърдения
за търпимост на строежа по §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, в сила от 26.11.2012г., като
изграден през 2000г.
Във връзка с постъпилото
възражение, административният орган е изискал от Главния архитект на община
Ябланица (л.44) становище за местонахождението на обекта, приложимостта на
§127, ал.1 и данни за образувано производство по §127, ал.2 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. В
постъпилото становище на Главния архитект на общината (л.43) е посочено, че
констатираният незаконен строеж „Обект за радиоелектронни съобщения” е
разположен в ПИ № 069062, собственикът на обекта „Атлантис Нет” ООД Ботевград
не е представял в общината искания за издаване на разрешение за строеж или
разрешение за поставяне и в техническия отдел на общината няма данни за
образувано производство по §127, ал.2 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. Посочено е още, че тъй
като за имота няма изготвено застроително решение, което да е одобрено и
процедирано по необходимия ред, процесният строеж не попада в категорията
строежи, допустими съгласно §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ.
В резултат на проведеното
производство и въз основа на Констативен акт № 262 от 23.10.2012г. и
установеното с него нарушение началникът на РДНСК Северозападен район е издал
оспорената Заповед № ДК-02-СЗР-3/23.01.2013г., с която е наредил да бъде
премахнат незаконен строеж, представляващ “ Обект за радиоелектронни съобщения”,
извършен от „Атлантис Нет” ООД в поземлен имот № 069062, местност Драгойца, землище
на гр. Ябланица. Незаконният строеж е описан в заповедта като 13бр. параболични
антени за пренос на данни, монтирани върху стоманорешетъчна мачта и метални
тръби, в основата на мачтата е изградена едноетажна масивна постройка със
стоманобетонна плоча и размери в план 3,70/3,40 м. Като правно основание,
установяващо незаконния строеж, в заповедта е посочен чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Цитираната заповед е получена от посоченото за извършител дружество, обжалвана
е в законния срок и е предмет на разглеждане в настоящото производство.
По делото е постъпило писмо от
община Ябланица (л.105) с информация и приложена скица, че на 31.05.2013г.
имоти с № 069062 и № 069104 са обединени в имот № 069117. В изпълнение на
разпореждане на съда, с писмо от община Ябланица (л.114) е уточнено, че между
общината и „Атлантис Нет” ООД няма друг сключван договор за наем за имоти № 069062,
№ 069104 и новообразувания ПИ № 069117, освен представения по делото Договор №0077/22.03.2005г.
Изпратен е до съда и АОС № 1160/17.06.2013г. за имот № 069117.
За изясняване на правния спор по
искане на оспорващия по делото са изготвени заключения по основна и
допълнителна комплексна съдебно-техническа експертиза. В заключението по
основната комплексна СТЕ (л.81) и в съдебно заседание вещите лица сочат, че ПИ
№ 069104 е земеделска земя с начин на трайно ползване ливада, предоставен на
община Ябланица като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, ПИ № 069062 е друг вид селищна
територия, собственост на община Ябланица, и двата имота са съседни. При огледа
на място вещите лица са установили, че описания в констативни актове №261 и
№262 строеж попада в североизточния ъгъл на ПИ № 069104, на 0,65 м. от
източната му граница с имот № 069062, по размери и техническа характеристика
строежът отговаря на описанието в констативните актове, ограден е с ограда от
телена мрежа и бетонни колони, която от юг и запад е разположена на около 3 м.
от масивната постройка, върху която е монтирана мачтата с антените. В ПИ №
069062 също се намира метален решетъчен стълб, по който са били окачени
параболични антени, които вече са свалени. Последният обект е бил собственост
на ЕТ „ЕТА-Виолета Желева” гр. София и също е без строителни книжа. Вещите лица
дават заключение, че процесният обект представлява строеж по смисъла на §5,
т.38 от ДР на ЗУТ, извършен е без строителни книжа (одобрен инвестиционен
проект и разрешение за строеж) в земеделска земя, чието предназначение е
необходимо да бъде променено съгласно чл.46, ал.1 от Наредба №7/2003г. на МРРБ.
По смисъла на отменения ЗТСУ процесният обект също е строеж, построен в
земеделска земя без строителни книжа, за който няма одобрено частично
застроително решение съгласно изискванията на чл.108, ал.1 от ППЗТСУ. Вещите
лица са категорични, че предназначението на имот № 069104 (земеделска земя с
начин на трайно ползване ливада) не е променяно и констатираното строителство е
недопустимо и по правилата на отменените ЗТСУ и ППЗТСУ, и по действащия ЗУТ.
Вещите лица излагат, че строеж като процесния може да бъде извършен само ако
застрояването е предвидено с влязъл в сила ПУП, но такъв план не е създаван
досега за имота.
В заключението по допълнителната
комплексна СТЕ (л.108) и в съдебно заседание вещите лица сочат, че след
обединяването на ПИ № 069104 с ПИ № 069062, процесният строеж попада в
новообразувания от тях имот № 069117, с начин на трайно ползване – друга
селищна територия, извън границите на населеното място. Вещите лица са
категорични, че съгласно действалите към 2000г. разпоредби на отменените ЗТСУ и
ППЗТСУ, извън строителните граници на населените места строежи могат да се
извършват само въз основа на частични застроителни решения, каквото не е
представено за процесния строеж. След обединяването на двата имота в нов ПИ с №
069117, в който сега попада строежа, последният е съвместим с предназначението
на земята, но за него отново се изисква застроително решение, каквото не е
налично. По отношение изискванията на ЗУТ вещите лица излагат, че съгласно
чл.12, ал.2 се допуска застрояване само ако е предвидено с влязъл в сила ПУП, а
за ПИ № 069117 такъв не е представян. Вещите лица са установили при огледа на
място, че местонахождението на процесния обект в новообразувания имот № 069117
е с намалено разстояние от границата с ПИ 228013 – залесена територия на МЗГ –
държавно лесничейство, а такова отклонение се допуска по изключение само с
разрешение на министъра на РРБ по предложение на общинския съвет. В заключение
вещите лица излагат, че при липсата на застроително решение или влязъл в сила
ПУП, както и при намаленото отстояние към един от съседните имоти, строежът не
попада в обхвата на §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
Съдът кредитира заключенията на
вещите лица по основната и допълнителната комплексна съдебно-техническа
експертиза, като компетентно изготвени, обективни и съдържащи безпристрастни
изводи. Същите следва да бъдат кредитирани и поради обстоятелството, че
съответстват на събраните по делото доказателства и са приети от страните без
възражения.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията
на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е по реда и в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ,
пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация – адресат
на акта като посочен извършител на строежа. Заповедта е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.214, т.3 от ЗУТ, подлежи на оспорване по
съдебен ред относно законосъобразността й, поради което жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, предвид
така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните,
Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за неоснователна
поради следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.168,
ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени
в оспорвания ИАА. Видно от Заповед № ДК-02-СЗР-87/04.04.2011г., същата е
издадена на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ, поради констатирана незаконност на
строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, като се нарежда
премахването му.
При преценка компетентността на
органа, издал обжалвания акт, съдът констатира, че по делото е представена от административния
орган Заповед №РД-13-380/26.11.2012г. на Началника на ДНСК гр. София (л.19), с
която на началниците на РДНСК е делегирано правото да издават заповеди за
премахване на незаконни строежи или на части от тях. Съгласно разпоредбата на
чл.225, ал.1 от ЗУТ, компетентен да издава заповеди за премахване на незаконни
строежи или на части от тях е началникът на ДНСК или упълномощено от него
длъжностно лице. Представена е и заповед на Началника на ДНСК София (л.20), с
която последният е назначил инж. Мирослав Димитров Николов на длъжност Началник
на РДНСК-Северозападен район. Поради изложеното съдът приема, че процесната
заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.
Заповедта е издадена в писмена
форма и съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, във връзка с чл.228 от
ЗУТ, изложени са фактическите и правните основания за издаване на заповедта,
посочен е адресат, в разпоредителната част са определени правата и
задълженията, начинът и срокът за изпълнение, възможността за оспорване, заповедта
е подписана. В тази връзка съдът приема, че е спазена формата при издаване на
административния акт. В заповедта са конкретизирани извършителят на строежа и
времето на извършването му. Посочена е разпоредбата, сочеща на незаконен строеж
– чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, а като част от основанията за издаване на
заповедта е посочен Констативен акт № 262 от 23.10.2012г.
В хода на проверката не бе
констатирано от съда съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, отменително основание по чл.146, т.3 от АПК. Неоснователни са релевираните
от „Атлантис Нет” ООД в жалбата му до съда твърдения за нарушения, изразяващи
се в неуведомяването на дружеството за започване на административното
производството, довело до ограничаване правото му на защита. Съгласно ЗУТ,
който е специален закон спрямо АПК, административното производство по
премахване на незаконни строежи започва със съставянето на констативен акт от
длъжностни лица на ДНСК (респективно съответната РДНСК), като няма задължение
за органа да уведомява собственика на строежа за проверката. Едва след
съставяне на констативния акт, съгласно разпоредбата на чл.225, ал.3 от ЗУТ
актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в
7-дневен срок. В случая констативният акт е съобщен редовно на оспорващия преди
издаване на заповедта и той се е възползвал от възможността да подаде
възражение срещу него в законовия срок. Следва да се отбележи, че основание за
отмяна е не всяко, а само същественото нарушение на административно-производствените
правила, а съществено е нарушението, при допускането на което би се стигнало до
друг правен резултат. В случая на жалбоподателя е осигурена възможност и в
административното, и в хода на съдебното производство да защити правата си и да
обори констатациите на административния орган. Същият се е възползвал в пълна
степен от дадените му от закона права за оспорване.
Съдът след съвкупна преценка на
приобщените по делото доказателства намира, че оспорената заповед е издадена и
в съответствие с материално-правните разпоредби.
Съгласно чл.225, ал.2, т.1 и т.2
от ЗУТ един строеж или част от строеж е незаконен, когато се извършва в
несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план,
съответно без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
Съгласно чл.137, ал.3 от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с
предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени
инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон, а съгласно чл.148,
ал.1 от ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно
този закон. Разрешение за строеж се издава от Главния архитект на общината, а
съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ “строеж” са надземни, полуподземни, подземни и
подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, включително и техните
основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на
предназначението.
В конкретния случай, обектът за
радиоелектронни съобщения – предмет на обжалваната заповед, безспорно е строеж
по смисъла на закона, както са посочили и вещите лица в заключението си, поради
което съдът счита, че за построяването му е било необходимо наличието на
разрешение за строеж, респективно застроително решение.
Годината на строителството –
2000г., се установява както от констативния акт на РО „НСК” Ловеч при РДНСК-СЗР,
така и от декларацията на самото дружество. По време на изграждане на
незаконния строеж са действали ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.), като съгласно чл.37,
ал.1 от ЗТСУ, всички строителни работи в населените места и в
извънселищните територии се извършват при спазване на този закон, разпоредбите
по неговото приложение, съответните териториалноустройствени планове, правилата
и нормативите за земята, необходима за строителните обекти,
инженерно-техническите правила на гражданската отбрана и другите разпоредби по
проектирането и строителството, а по силата на чл.55 от ЗТСУ строежи могат да
се извършват само ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по
неговото приложение. Горните норми изрично са посочени като нарушени и в
констативния акт, послужил като основание за издаване на оспорената заповед. Съгласно
чл.108, ал.1 от ППЗТСУ, извън строителните граници на населените места в
земеделски земи строежи могат да се извършват само въз основа на частично
застроително решение, както следва: когато обектите са съвместими с основното
предназначение на земите – съгласно Наредба № 2 за застрояване на земеделските
земи, а в земеделски земи, чието предназначение се променя – след провеждане на
съответните процедури по Закона за опазване на земеделските земи и правилника
за прилагането му.
По делото не се спори, че
поземлен имот № 069104 по КВС на землището на община Ябланица е извън
строителните граници на населеното място и представлява земеделска земя с начин
на трайно ползване ливада, следователно за изграждането на процесния обект
освен одобряване на застроително решение е било необходимо да се промени и
предназначението на земята. По делото оспорващият не е представил доказателства
за наличието на одобрено от кмета на община Ябланица застроително решение за
строежа и за промяна предназначението на поземления имот, нито твърди такива да
са налични. При така установеното (категорично потвърдено и от вещите лица)
безспорно е налице незаконен строеж по смисъла на ЗТСУ и ППЗТСУ.
Процесният строеж „Обект
за радиоелектронни съобщения” е незаконен и по смисъла на сега действащия ЗУТ.
За построяването му освен одобрени инвестиционни проекти и разрешение за
строеж, е необходимо и строителството задължително да е предвидено с влязъл в
сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята,
когато това се изисква по реда на специален закон. В случая, както потвърждават
вещите лица и това не се отрича от оспорващия, не е налице одобряван и влязъл в
сила ПУП за процесния имот, нито строежът е предвиден с такъв ПУП, не е променено
и предназначението на ПИ № 069104. Изложеното прави строежа незаконен и същият
подлежи на премахване, каквото законосъобразно е разпоредено с процесната
заповед.
Не
санира незаконността на строежа и извършеното от община Ябланица след издаване
на оспорената заповед обединяване между ПИ № 069062 и ПИ № 069104 в нов ПИ №
069117 с начин на трайно ползване друга селищна територия, извън границите на
населеното място (отделен е въпросът доколко това обединение на двата имота е
извършено според всички законови изисквания, което не е предмет на настоящото
производство). Това обединяване на имоти единствено прави строежа съвместим с
предназначението на земята, но за построяването му и в този случай е необходимо
да има строително разрешение (предвид годината на изграждане), респективно
разрешение за строеж и влязъл в сила ПУП, каквито не са представени и не се
твърди да са налични. Отделно от горното, вещите лица категорично са
установили, че в новообразувания ПИ № 069117, процесният обект за
радиоелектронни съобщения се намира на намалено отстояние от границата с ПИ № 228013 –
залесена територия на МЗГ – държавно лесничейство, а такова отклонение се
допуска по изключение само с разрешение на министъра на регионалното развитие
по предложение на общинския съвет. Липсата на разрешение на министъра за
намаленото отстояние от съседния имот също води до незаконност на изградения
строеж и е основание за премахването му.
Настоящият състав намира, че за
законността на строежа е ирелевантно обстоятелството дали същият е изграден от
оспорващия или от предходния собственик. От представените пред административния
орган документи (Протокол от общото събрание на „Атлантис Трейдинг” ООД на
л.32, Отделителен протокол от 01.03.2003г. на л.33, Приемо-предавателен
протокол от 17.03.2003г. на л.34) е видно, че „Атлантис Нет” ООД е създадено
през 2003г. чрез отделянето му от „Атлантис Трейдинг” ООД, а въпросният
радиорелеен обект „Безжичен възел VIP 110-24” е изграден през 2000г. от
преобразуващото се дружество. Новосъздаденото дружество е поело дейността по
предоставяне на телекомуникационни услуги от „Атлантис Трейдинг” ООД, от
последното към новото дружество са отделени и прехвърлени активи, права и
задължения, част от които е и процесният „Безжичен възел VIP 110-24” в местност
Драгойца. Съгласно разпоредбата на чл.262в, ал.1 от Търговския закон, при
отделяне част от имуществото на едно търговско дружество (преобразуващо се
дружество) преминава към едно или няколко дружества, които стават негови
правоприемници за тази част от имуществото, а по силата на чл.263и, ал.4 от ТЗ с
вписването на отделянето част от правата и задълженията на преобразуващото се
дружество преминава върху всяко приемащо и/или новоучредено дружество съответно
на разпределението, предвидено в договора или плана за преобразуване.
Следователно с факта на прехвърляне на собствеността на процесния строеж от „Атлантис
Трейдинг” ООД на „Атлантис Нет” ООД, последното дружество го е придобило ведно
с всички негови тежести, включително незаконността на въпросния обект за радиорелейни
съобщения. Извършването на прехвърлителна сделка с един незаконен строеж не
води до промяна на неговия статут и не го прави законен, противното би било в
несъответствие с разума и с целта на закона. С факта на придобиването на
незаконния строеж, жалбоподателят придобива и качеството на възложител по
смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ и §3, ал.1 от ДР на Наредба №13/2001г. за
принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или
части от тях от органите на ДНСК, поради което законосъобразно е посочен като
адресат на заповедта.
По отношение възражението на
оспорващия, че в заповедта е посочен погрешно номера на имота, последното не се
приема от съда като основание за нейната отмяна като незаконосъобразна. Както
бе изложено във фактическите мотиви на решението, към Констативен акт №
262/23.10.2012г. е приложена окомерна скица на местонахождението на строежа,
като в същата ясно е отбелязано, че той се намира в ПИ № 069104, в акта
правилно е изписан този номер на имота, отделно от това безспорно вещите лица са
установили местоположението на процесния обект, а именно, че същият се намира в
ПИ № 069104, на границата с ПИ № 069062. Във възражението си по констативния
акт и в жалбата си до съда оспорващият изрично е твърдял, че процесният строеж
се намира в ПИ № 069062, същото е удостоверено и от Главния архитект на община
Ябланица (л.43) по запитване на административния орган. Същият номер на имот
(069062) е посочен и в договора за наем между общината и „Атлантис Нет” ООД,
поради което след излагане на съответните мотиви, издателят на заповедта е
посочил местоположение на строежа в ПИ № 069062. И в констативния акт, и в
заповедта обаче строежът безспорно е индивидуализиран, вещите лица също сочат,
че по размери и техническа характеристика строежът напълно отговаря на
описанието в констативния акт. В КА и заповедта ясно са обозначени размерите и
останалите технически характеристики на строежа, което, заедно със словесното
му описание е напълно достатъчно за неговата индивидуализация. Твърденията за погрешно
посочен имот, в който е разположен обектът, нямат отношение към законността на
извършения строеж. При липсата на спор, че строежът е изграден без строителни
книжа, тези твърдения са ирелевантни за производството по премахването на
незаконен строеж. Освен това самият жалбоподател не твърди, че това не е
неговия строеж, нито че ползва друг подобен обект за радиорелейни съобщения в
ПИ № 069062, което да води до неустановеност кой именно строеж е разпореден за
премахване. Напротив, в съдебното производство оспорващият неизменно излага, че
собственият му обект за радиоелектронни съобщения е именно този – предмет на
заповедта на Началника на РДНСК-СЗР. В писмото на община Ябланица на л.114 се
уточнява, че между общината и „Атлантис Нет” ООД няма друг сключван договор за
наем за имоти № 069062, № 069104 и новообразувания № 069117, освен представения
по делото Договор №0077/22.03.2005г. Нещо повече – както бе посочено, след
издаване на заповедта община Ябланица е обединила ПИ № 069062 и ПИ № 069104, като
в момента незаконният строеж попада в новообразувания ПИ № 069117, и това е
допълнителен довод, че посоченото в заповедта местоположение на строежа в ПИ №
069062 не е основание за отмяна на същата. Всичко това води до безспорния
извод, че с процесната заповед незаконният строеж е индивидуализиран в
достатъчна степен, за да няма неяснота за кой точно обект е разпоредено
премахването му и за да може заповедта да бъде изпълнена.
Безспорно се установи по делото,
че за процесния строеж „Обект за радиоелектронни съобщения” не са издавани и одобрявани
строителни книжа (застроително решение или разрешение за строеж), нито е
извършвана промяна предназначението на ПИ № 069104 или е одобряван и влязъл в
сила ПУП за този имот. Този факт не се оспорва и от жалбоподателя, същият не
представи в хода на съдебно-административното производство доказателства в
обратна насока. Констатациите на извършилите проверката технически органи,
залегнали в Констативен акт № 262/23.10.2012г., не са оборени в съдебното
производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за
незаконен строеж, изграден през 2000г. в земеделска земя без издадени
строителни книжа – разрешение за строеж или застроително решение, в
несъответствие с предвиждането на имота и без одобрен и влязъл в сила ПУП, с
което са нарушени нормите на чл.37, ал.1 и чл.55 на ЗТСУ (отм.), сега на чл.137,
ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Налице е хипотезата на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ.
Предвид събраните доказателства и
годината на изграждането му – 2000г., за строежа е неприложима разпоредбата на §16
от ПР на ЗУТ. Не са представени доказателства и оспорващият не твърди да са
образувани производства по §183 и §184 от ПР ЗИДЗУТ, следователно и предвид
изтеклите срокове по тези разпоредби, последните също не са приложими за
процесния строеж.
Неоснователни са доводите на
оспорващия за приложимост в случая на разпоредбата на §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
Съгласно ал.1 на този параграф, търпими строежи са тези, за които няма
строителни книжа и са били изградени до 31.03.2001г., но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето,
когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ. За да се
приеме, че строежът е търпим, следва да са налице условията на посочената
хипотеза, които са кумулативно предвидени. Съгласно ал.2 пък тези строежи могат
да бъдат узаконени по искане на собственика, но само ако са били допустими по разпоредбите, които са действали по
времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ. В
заключенията си по основната и допълнителната комплексна СТЕ вещите лица са
категорични, че при липсата на застроително решение или влязъл в сила ПУП,
както и при намаленото отстояние към един от съседните имоти, строежът не е
бил допустим нито по отменения ЗТСУ, нито по сега действащия ЗУТ, поради което
не попада в обхвата на §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Същото становище е изразил и
Главния архитект на община Ябланица в писмото си на л.43 по делото.
Следователно при изложените дотук
фактически и правни мотиви, безспорно е налице незаконен строеж по смисъла на
чл.225, ал.1 от ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл.222, ал.1, т.10 от
ЗУТ, поради което съдът намира, че началникът на РДНСК-СЗР правилно е установил
релевантните по случая факти и ги е подвел към приложимата за целта правна
норма на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ.
В рамките на административната и
съдебната процедура не бяха ангажирани доказателства, сочещи на наличието на
строителни книжа, изискуеми по ЗТСУ и ЗУТ, както към момента на извършване на
строежа, така и при произнасянето на съда. Липсата на строителни книжа е
достатъчно основание за премахването му като незаконен, поради което съдът
намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните
разпоредби и е съобразена с целта, която преследва законът, а именно да се
премахват незаконните строежи.
Предвид гореизложеното съдът
счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената
от закона форма, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, съобразена е с материалноправните
разпоредби и с целта, която преследва закона, поради което не са налице
основания за отмяната й, а подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
При този изход на спора съдът
намира за основателно искането на ответника за присъждане на направените по
делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Следва
оспорващият да бъде осъден да заплати на РДНСК Северозападен район
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева, дължимо на
основание Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010г. на ВАС и в минималния размер
съгласно чл.8 във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Ловешки
административен съд, втори административен състав, на основание чл.172, ал.2,
предл. последно и чл.143, ал.4 от АПК,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Атлантис
Нет” ООД с ЕИК 131090107, седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, бул. „България”
№5, представлявано от Иван Александров Гавалюгов, против Заповед №ДК-02-СЗР-3 от 23.01.2013г.
на Началника на РДНСК-Северозападен район, с която е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж „Обект за радиоелектронни съобщения”, находящ се в поземлен
имот № 69062, местност „Драгойца”, землище на гр. Ябланица, общ. Ябланица, обл.
Ловеч, извършен от „Атлантис Нет” ООД, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Атлантис
Нет” ООД с ЕИК 131090107, седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, бул.
„България” №5, представлявано от Иван Александров Гавалюгов, да заплати в полза на РДНСК
Северозападен район, направените по делото разноски в размер на 150 (сто и
петдесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано чрез
ЛАС пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: